На няколко пъти през изминалата година ми се наложи да пътувам на големи разстояния и трябваше да прибягна до услугите на авиокомпаниите. Тези мои пътувания ме накараха да се замисля за начина на управление на самолетите. Те – самолетите – от доста време насам могат да се квалифицират като полу-автономни превозни средства, тъй като по-голямата част от полета преминава без намесата на пилотите. Кой управлява самолетите в такъв случай?
Отговорът е лесен и привидно очеваден – компютъризирани навигационни системи за управление. Главният пилот е компютър, а човешкият фактор е ограничен до наблюдение и поемане на ръчен контрол в инцидентни ситуации, дори и при излитане и приземяване главната тежест пада на компютъра. Интересното е, че повечето пътници са напълно наясно с този факт и се „доверяват” на компютъра.
В интерес на истината, напоследък все повече се „доверяваме” на компютрите без дори да се замисляме и подлагаме под съмнение тяхната работа и надеждност. „Доверяваме” им се да складират безценни семейни снимки, да пазаруваме скъпи стоки през интернет. Всъщност тези скъпи стоки в по-голямата част от случаите са произведени именно от компютри.
Може би се досещате на къде точно бия с това встъпление: Защо след цялото това доверие в компютрите ни е трудно да приемем кола с изцяло компютъризирано управление?
Технологията се развива със светкавични темпове. Толкова светкавични, че законодателството в няколко американски щата (Флорида, Калифорния и Невада) вече позволява движението на автономни автомобили по своите пътища. Промяната в закона е частично уважена заради разработчика на самоуправляващи се автомобили Google и неговото желание за тестове в реални условия.
Над половин милион километра е изминал вече тестовият автомобил на Google (Toyota Prius) по американските пътища без да регистрира нито един инцидент или неизправност в системата за управление. От фирмата разработчик съобщават за два инцидента, които обаче са предизвикани от човешка грешка. При първият случай техник предизвиква катастрофа докато шофира в ръчен режим, а при втория инцидент напълно ръчно управляван автомобил се блъска в задницата на тестовата кола.
Статистически погледнато, за над половин милион километра компютърът не е допуснал нито една грешка, а хората са допуснали две.
В същото време друг гигант в автомобилостроенето разработва собствена система за автономно управление. Mercedes и тяхната система Car-to-X се очаква да бъде представена още преди края на тази година.
Въпреки че компютъра е безпогрешен, ние се доверяваме повече на разсеяни и емоционално подвластни колекции от кости и плът. Но тази тенденция не изглежда да се задържи дълго. Специалистите предвиждат, че с масовото навлизане на автономни автомобили в ежедневната рутина, доверието в компютрите ще се увеличи главоломно.
Вие бихте ли се доверили на самоуправляваща се кола, за да Ви кара на работа и взима Вашите деца от училище?